Значение на безграничен

безгранѝчен
безгранѝчна, безгранѝчно, мн. безгранѝчни, прил.
1. Който няма видими граници; просторен, обширен, необхватен. Безгранична равнина.
2. Който е във висока степен; извънредно силен, голям. Безгранична радост. // нареч. безгранѝчно (във 2 знач.). Безгранично предан.