Значение на акцент

акцѐнт
мн. акцѐнти, (два) акцѐнта, м.
1. Спец. В езикознанието – ударение.
2. Само ед. Особености в произношението, свойствени на говорещия, които са отклонение от нормата. Говоря български с руски акцент.
3. Прен. Подчертаване, изтъкване. // прил. акцѐнтен, акцѐнтна, акцѐнтно, мн. акцѐнтни.