Значение на клин
клин
клѝнът, клѝна, мн. клѝнове, (два) клѝна, м.
1. Късо и здраво парче от дърво или желязо, сплеснато и заострено в единия край, което служи за разцепване на дърво и др.
2. Такова парче, което се набива за затягане.
3. Парче плат с такава форма, което се вшива за разширяване на дреха. В горната част на ръкавите има клинове.
4. Прен. Политика на разцепване, обикн. в политическа партия, в семейство и др. Враговете им подготвят следващия клин. // същ. умал. клѝнче, мн. клѝнчета, ср. • Забивам/забия клин между тях. Развалям нечии отношения. • Клин клина избива/избие. Противодействам на нещо със същото средство. Трябва да си намери друга любов – клин клина избива.
клѝнът, клѝна, мн. клѝнове, (два) клѝна, м. Ушит от плат или трикотажен панталон, който се стеснява надолу или върви плътно по краката. Купих си еластичен клин.