Значение на пармак

(чужд. от тур. parmak 'пръст, кол') (диал.) мн. ‑ци, м. 1. Обикн. мн. Дъсчени или железни пречки, решетки, обикн. на прозорец. От къщи ще влезеш в собата. 2. Обикн. мн. Парапет от тесни летви на чардак, стълбище, мост и под.; перило, пармаклък. 3. Дървена спица на колело на каруца. ◊ Кадън (червен) пармак [съкр. пармак]. Остар. и диал. Сорт едро десертно грозде с дълги розови зърна; кадънски пръсти, бяла резекия. Тя е възтъмничка, прозорците ѝ са малки, с дебели старовремски пармаци. Т. Влайков, Съч. II, 206. Казвам му, че през прозорците няма как да се скочи, имам железни пармаци на тях. Й. Радичков, ББ, 75. — Стани, моме, йотвори ми, / че ку ритна пенджурене, / изпада щат пармацине. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 185. Во Каменград оправя, / от две годин насам, той градският сахат — / скрит горе в кулата, високо и на хлад, / .. / или на моста на пармаците облегнат / и вслушан в ромона на Луда Яна. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 93. Аглико моме, Аглико! / Що завал найде татка ти, / та си продаде куките / со високите чардаци, / со ситни дребни пармаци? Нар. пес., СбБрМ, 416. Я излез, излез, Яно моме, / .. / На висок чердак, / на висок чердак, Яно моме, / на изписан пармак. Нар. пес., СбВСт, 63. — Зле сме с колите, трябва мерки да се вземат. Колелата скърцат. Това, знаете, зависи най-вече от главините, които задържат пармаците. В. Турийски, Д, 23. Зад него вехт чекрък, бъкел, рало, недялани пармаци и куп други захванати и недоизкарани селски потреби чакат своя ред. Ц. Церковски, Съч. III, 212. Майсторът дяла пармаци за новата каруца. А в лозето ще засадя едно грозде, кадън пармак, .. както му думат... Д. Спространов, С, 258. Стани, стани йотури [отвори] ми, / че ти нося пълна кърпа, / .. / бяло грозде кадън пармак. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 127. Па си влезла [мома] във лозето, / та е брала, та набрала / две три пашки бело грозде, / бело грозде кадън пармак. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 215.

Значение на пармак

(чужд. от тур. parmak 'пръст, кол') (диал.) мн. ‑ци, м. 1. Обикн. мн. Дъсчени или железни пречки, решетки, обикн. на прозорец. От къщи ще влезеш в собата. 2. Обикн. мн. Парапет от тесни летви на чардак, стълбище, мост и под.; перило, пармаклък. 3. Дървена спица на колело на каруца. ◊ Кадън (червен) пармак [съкр. пармак]. Остар. и диал. Сорт едро десертно грозде с дълги розови зърна; кадънски пръсти, бяла резекия. Тя е възтъмничка, прозорците ѝ са малки, с дебели старовремски пармаци. Т. Влайков, Съч. II, 206. Казвам му, че през прозорците няма как да се скочи, имам железни пармаци на тях. Й. Радичков, ББ, 75. — Стани, моме, йотвори ми, / че ку ритна пенджурене, / изпада щат пармацине. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 185. Во Каменград оправя, / от две годин насам, той градският сахат — / скрит горе в кулата, високо и на хлад, / .. / или на моста на пармаците облегнат / и вслушан в ромона на Луда Яна. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 93. Аглико моме, Аглико! / Що завал найде татка ти, / та си продаде куките / со високите чардаци, / со ситни дребни пармаци? Нар. пес., СбБрМ, 416. Я излез, излез, Яно моме, / .. / На висок чердак, / на висок чердак, Яно моме, / на изписан пармак. Нар. пес., СбВСт, 63. — Зле сме с колите, трябва мерки да се вземат. Колелата скърцат. Това, знаете, зависи най-вече от главините, които задържат пармаците. В. Турийски, Д, 23. Зад него вехт чекрък, бъкел, рало, недялани пармаци и куп други захванати и недоизкарани селски потреби чакат своя ред. Ц. Церковски, Съч. III, 212. Майсторът дяла пармаци за новата каруца. А в лозето ще засадя едно грозде, кадън пармак, .. както му думат... Д. Спространов, С, 258. Стани, стани йотури [отвори] ми, / че ти нося пълна кърпа, / .. / бяло грозде кадън пармак. Нар. пес., СбНУ ХLVII, 127. Па си влезла [мома] във лозето, / та е брала, та набрала / две три пашки бело грозде, / бело грозде кадън пармак. Нар. пес., СбНУ ХХХIХ, 215.

📈

Любопитно:


Речникът разполага с 32469 термина и с 33385 описания.

Последното добавено описание е на терминът "гарез".