Значение на еснаф

есна̀ф
мн. есна̀фи, м.
1. Истор. Само ед. През Възраждането – местна организация на лицата от един занаят. Златарски еснаф.
2. Остар. Лице занаятчия, дребен собственик.
3. Пренебр. Духовно ограничен човек, затворен в кръга на битовите си интереси и на ежедневието си. Тоя град е пълен с еснафи. // прил. есна̀фски, есна̀фска, есна̀фско, мн. есна̀фски.