Връхна точка (на знания,на умения...) Вашият успех достигна апогея на възможностите.

апогѐй
апогѐят, апогѐя, само ед., м.
1. Спец. В астрономията – най-отдалечената от Земята точка на лунната орбита или на орбитата на изкуствен спътник.
2. Прен. Връх на развитие, разцвет, подем. Той е в апогея на своята слава.