Значение на шепот
шѐпот
м., само ед.
1. Глух говор, при който едва се чува, тъй като гласилките не трептят; шептене, шепнене. Говоря с шепот.
2. Прен. Лек шум, който наподобява такъв говор. Шепотът на тревите. // прил. шѐпотен, шѐпотна, шѐпотно, мн. шѐпотни.