Значение на шантав
ша̀нтав
ша̀нтава, ша̀нтаво, мн. ша̀нтави, прил. Разг.
1. Умопобъркан, слабоумен, глупав; завеян. Шантав човек.
2. Лишен от смисъл, от разум; глупав. Шантава постъпка. // същ. ша̀нтавост, шантавостта̀, ж.
ша̀нтав
ша̀нтава, ша̀нтаво, мн. ша̀нтави, прил. Разг.
1. Умопобъркан, слабоумен, глупав; завеян. Шантав човек.
2. Лишен от смисъл, от разум; глупав. Шантава постъпка. // същ. ша̀нтавост, шантавостта̀, ж.
Речникът разполага с 32460 термина и с 33375 описания.
Последното добавено описание е на терминът "пулверизация".