Значение на чест

чест
честта̀, само ед., ж.
1. Съвкупност от нравствени качества и принципи на отделната личност, които са достойни за уважение и създават добро име в обществото. Семейна чест. Воинска чест.
2. За жена – целомъдрие, непорочност, девственост. Моминска чест.
3. Почит, уважение, особено внимание. Чест е за мен да ти помогна. • В чест на (нещо или някого). В знак на уважение. • За зла чест. За нещастие. • За чест и слава. Без материални облаги, безвъзмездно. • Излизам с чест (от нещо). Изпълнявам нещо с достойнство, без да се посрамя. • Прави ми чест. Похвално е за мене. • Отдавам чест. За военен – изразявам почит към началник, като козирувам. • Имам честта да. Удостоен съм с възможността да направя нещо. чѐста, чѐсто, мн. чѐсти, прил. Който става през малки промеждутъци. Чести посещения. Чести превалявания. // нареч. чѐсто. Често пътувам.