Значение на храненик
хра̀неник
мн. хра̀неници, м. Разг. Чуждо дете, което се отглежда като свое и обикн. се осиновява. // същ. умал. хра̀нениче, хра̀неничета, ср.
хра̀неник
мн. хра̀неници, м. Разг. Чуждо дете, което се отглежда като свое и обикн. се осиновява. // същ. умал. хра̀нениче, хра̀неничета, ср.