Значение на фирча
фѝрча
фѝрчиш, мин. св. фѝрчих и фирчѝх, мин. прич. фѝрчил и фирчѝл, св. Разг.
1. Какво/кого. Карам да бяга, да бърза; гоня. Фирчи конете нагоре-надолу.
2. Прен. Кого. Не оставям на спокойствие, не давам мира. Ще има да ни фирчи новият началник.