Значение на уча

у̀ча
у̀чиш, мин. св. у̀чих и учѝх, мин. прич. у̀чил и учѝл, несв.
1. Занимавам се в учебно заведение и вкъщи, за да добия знания, да овладея определен материал. Уча математика. Учим много предмети. Уча английски. Уча право.
2. Посещавам учебно заведение. Уча в езикова гимназия.
3. Кого. Разг. Преподавам знания в учебно заведение; обучавам. Уча студенти. Уча малки ученици.
4. Кого. Наставлявам, предавам си уменията, опита. Уча я да готви.
5. Прен. Разг. Кого. Давам съвети, поучавам. Уча я на ум. Не искам ти да ме учиш, зная какво да правя. – уча се. 1. Усвоявам умения да правя нещо. Уча се да плета. Уча се да свиря.
2. Разг. Посещавам учебно заведение; уча (във 2 знач.). Уча се в университета.
3. Разг. Имам добър успех в учебно заведение. Уча се добре.