Значение на утеха
утѐха
ж., само ед. Облекчаване на мъка, тъга, успокоение, радост. Намирам утеха в книгите. Нямам утеха. В нея ми е утехата.
утѐха
ж., само ед. Облекчаване на мъка, тъга, успокоение, радост. Намирам утеха в книгите. Нямам утеха. В нея ми е утехата.