Значение на кърчаг

4. КЪРЧ, КЪРЧАГ (по славянски \"корчаг\") - старобългарски думи, означаваща \"глинен съд, малко гърне за пиене на течност, стомна\". Много български и чужди историци считат, че КЪРЧАГ е от славянски произход понеже се среща в много славянски езици, съседни на България. Тя действително се среща там, защото е заимствана от старобългарския език, а в него тя е дошла от езика на прабългарите. В руски е заета като корчаг, румънски - hărgăn и в унгарски hírgit - гърне, стомна, от старобългарското кърчагъ - стомна, гърне [БЦ-ИБЕ-2 стр.62]. Селишчев посочва албанските kertšak, gertšak – кърчаг като старобългарски заемки [АС-СНА, стр.181, 153]. В украински корчага, сръбски крчаг, чешки krčah, заемки от старобългарското кърчагъ [СМ-ИБЕ стр. 197]. Думата КЪРЧАГ обаче не е славянска, а източноиранска, в ягнобски gurčak – глинен съд с чучур, стомна [МА, ЕП-ЯТ]. Тя е образувана по правилата на алано-прабългарската граматика и може да се разглоби на КЪРЧ (основа, морфема) + АГ (суфикс). От основата КЪРЧ е образувана типично българската дума КРЪЧМА. В староруски корчма се смята за българска заемка. Унгарското korcsma – кръчма също се смята за старобългарска заемка. Селишчев посочва албанските kertšmar – кръчмар, като заемка от български. Основата КЪРЧ е обща със староиндийското karaka – съд за вода, осетинското kærc, ягнобското kr`zkh, пущунското krasta - мях [VS-ETD]. На съвременен хинди, думите “кърке, гъгри” означават “гърне” и напълно съвпадат с основата КЪРЧ, доказвайки нейната индо-иранска етимология. Особено интересен е вариантът “гъгри”, образуван от “кърке” с транспозиция на съгласните “-рк-” в “-кр-” и от там в “-гр-”. В българския език се срещат изразите “гърнето къкри на огнището”, “яденето къркори на огъня” и т.н. Глаголите КЪКРЯ, КЪРКОРЯ произлизат от древните индоарийски и прабългарски думи “кърке, гъгри”. От същите думи идва и глаголът КЪРКАМ – пия вино в голямо количество, без мярка. Така получаваме цяло семантично гнездо, образувано в българския език на основата на древната индо-иранска дума КЪРЧ. То включва думите КРИЧАГ, КЪРЧАГ, КРЪЧМА, КРЪЧМАР, КЪКРИ, КЪРКОРИ, КЪРКАМ. Неславянският произход на думата КЪРЧАГ се потвърждава от това семантично гнездо, от което в съседните славянски и неславянски езици е попаднала една изолирана дума - КОРЧАГ. Магьосницата и дала един позлатен кърчаг - да налее в него водата и да отиде в двореца.