Значение на нос

нос
носъ̀т, носа̀, мн. носовѐ, (два) но̀са, м.
1. Орган на обонянието, разположен върху лицевата част на главата.
2. Предна част на плавателен съд или самолет. Носът на лодката опря о брега.
3. Вдадена във водата суша. Скалист нос. Нос Калиакра. // същ. умал. нослѐ, мн. нослѐта, ср. (в 1 знач.).• Гръцки нос. Правилен нос, който се явява като продължение на наклона на челото. • Виря нос. Надменен съм; възгордявам се, надувам се. • Водя за носа. Командвам, управлявам някого. • Изкарвам през носа. Отмъщавам си за нещо, причинявам неприятности. • Не си подавам носа (навън). Не излизам никъде. • Пъхам си носа (някъде). Меся се, където не трябва, проявявам неоправдан интерес. • Под носа ми е. Много е близко.

📈

Любопитно:


Речникът разполага с 32469 термина и с 33385 описания.

Последното добавено описание е на терминът "гарез".