Значение на тиква
тѝква
мн. тѝкви, ж.
1. Градинско растение с влечащо стъбло, широки листа и най-често с големи жълти или бели плодове с месеста част и кухина, изпълнена със семки, както и самите плодове. Печена тиква. Отглеждам тикви.
2. Прен. Разг. Пренебр. Глава на човек. В тиквата му няма капка мозък.
3. Прен. Разг. Пренебр. Глупав човек. Голяма тиква е той, за нищо не може да се уреди. // прил. тѝквен, тѝквена, тѝквено, мн. тѝквени. Тиквени семки. • Тиквата ми е зелена. Разг. Глупав съм. • Не било по тиквите, а по кратуните. Разг. За нещо, което става късно, на което му е минало времето. • Тиквен медал. Разг. Никакъв медал.