Значение на извън

извъ̀н
предлог.
1. Вън от, отвън (място, кръг, общество и др.). Извън двора. Три дни ще бъде извън града.
2. Независимо от, без връзка с нещо; освен. Нищо извън задълженията му не го засяга. Не питат за нищо извън учебния материал.
3. Освен. Няма да каним никого извън фамилията. • Извън закона. С противозаконно поведение. • Извън пътя. Разг. Прекалено, извън приличното. Много пиеш. Това вече е извън пътя. • Извън силите си. Не по силите си, непосилно. Извън силите ми е да поддържам такава чистота. нареч. Остар. Навън, отвън. Извън идваше свеж въздух. - Първа съставна част на сложни думи, означаваща:
1. Който е вън от пределите на нещо, напр. извъндържавен, извънпланетен.
2. Който е вън от някаква мярка, степен, напр. извънмерен, извънреден.