Значение на син

син
синъ̀т, сина̀, мн. синовѐ, м.
1. Дете от мъжки пол по отношение на родителите си. Раждам син.
2. Мъж като представител на определена класа, време, страна, който притежава всичките им характерни черти. Син на родината си. // същ. умал. синчѐ, мн. синчѐта, ср. (в 1 знач.). // прил. сѝнов, сѝнова, сѝново, мн. сѝнови. • Кучи син. Разг. Грубо. Негодник, мръсник. • Мамин син/мамино синче. Разг. Пренебр. Прекалено разглезено дете; галеник. • Сине майчин! Разг. Възклицание – обвинение към някого за негова простъпка. • Сукин син. Остар. Разг. Грубо. Негодник, мръсник. сѝня, сѝньо, мн. сѝни, прил. Който е с цвят на ясно небе. Синя блуза. • Син домат. Патладжан. • Синя кръв. За означаване на аристократичен произход. • Ставам син-зелен. Разг. Ядосвам се много, та пребледнявам. • Синя каска. Войник от омиротворителните сили на ООН.