Значение на чета

чѐта
мн. чѐти, ж. Група въоръжени хора, които се борят за свобода. Хайдушка чета. // прил. чѐтен, чѐтна, чѐтно, мн. чѐтни. Четни командири. четѐш, мин. св. чѐтох, мин. прич. чел, несв.
1. Какво. Възприемам със зрението си написан или напечатан текст. Чета интересна книга. Чета на глас.
2. Разбирам и запаметявам написан или напечатан текст. Чета за изпит.
3. Какво. Произнасям, за да поучавам, наставлявам. Чета нравоучение.
4. Произнасям молитва. Попът чете за здраве.
5. Какво. Излагам устно пред аудитория. Чета лекции.
6. Прен. Какво. Отгатвам по външни признаци и прояви. Чета притаена радост в погледа ѝ.
7. Диал. Броя. // същ. чѐтене, ср.Чета между редовете. Долавям загатнатото. • Чета конско (евангелие). Разг. Карам се на някого, наставлявам го. • Чета по диагонал. Чета бързо, повърхностно, само най-важното.

📈

Любопитно:


Речникът разполага с 32469 термина и с 33385 описания.

Последното добавено описание е на терминът "гарез".