Значение на било
бѝло
мн. била̀, ср.
1. Най-високата част на планина; гребен, рът.
2. Най-високата част, ръбът на покрив.
съюз. • Било̀ – било̀. За съотнасяне на еднородни части или на прости изречения, които показват различни възможности. Било в града, било на село – животът е еднакъв вече. • Било̀ – илѝ. За съотнасяне на еднородни части или на прости изречения, които показват взаимноизключващи се възможности. Било с автобус, или с влак – с друго не може да се отиде до там.