Значение на ум

ум
умъ̀т, ума̀, мн. умовѐ, (два) у̀ма, м.
1. Способност на човека да разсъждава, да познава, да помни; интелект, разум. Остър ум.
2. Такава способност, развита във висока степен. Голям ум. Блестящ ум.
3. Прен. Човек с развита способност да мисли, познава. Един от големите умове на света.
4. Прен. Разг. Съвет, наставление. Научавам го на ум. Давам ум.Блъскам си ума. Разг. Мъча се да разбера или да разреша нещо заплетено. • Вземам/взема ума (на някого). Разг.
1. Очаровам, грабвам.
2. Уплашвам, стряскам, сепвам. • Губя/загубя у̀ма и дума. Разг. Силно се смущавам, обърквам се. • Идва ми/дойде ми умът в главата. Вразумявам се. • Избивам/избия (нещо) от ума си. Разг. Преставам да мисля за нещо или да вярвам в нещо. • Не съм с ума си. Разг. Побъркан съм, луд съм. • Опичай си ума! Бъди разумен, разсъдлив.

📈

Любопитно:


Речникът разполага с 32469 термина и с 33385 описания.

Последното добавено описание е на терминът "гарез".