Значение на мир

мир
миръ̀т, мира̀, само ед., м.
1. Спокойствие, тишина. В планината цареше мир.
2. Разбирателство, сговор, липса на раздори. Живеем в мир.
3. Липса на война.
4. Мирен договор, примирие. Сключвам мир. • Мир на праха му. Нека почиват тленните останки в спокойствие. • Нямам мира. Непрестанно върша нещо; безпокоят ме постоянно. • Оставям на мира. Спирам да безпокоя някого. миръ̀т, мира̀, само ед., м. Остар.
1. Свят, вселена.
2. Светският живот като противоположност на монашеския.